1. Адаптацията и послушанието на Бък:
* Първоначално Бък е разглезено кучешко куче, което се бори да се адаптира към суровите условия на Аляскавата пустиня. Той е устойчив на тренировки и Франсоа трябва често да използва камшика, за да наложи командите си.
* Тъй като Бък постепенно се научава да оцелява и се подчинява на командите на Франсоа, необходимостта от физическа дисциплина намалява. Бичът става по -малко от инструмент за наказание и повече напомняне за последиците от неподчинението.
2. Нарастващото доверие на Франсоа:
* Тъй като Бък става ценен член на екипа и се оказва силно и интелигентно куче, Франсоа започва да му се доверява повече.
* Това доверие се отразява в по -рядкото използване на камшика. Това показва, че Франсоа разпознава напредъка на Бък и вече не го вижда като непокорно куче, което се нуждае от постоянен контрол.
3. Преходът на Бък в примитивно състояние:
* Въпреки че не е изрично посочено, намаляването на използването на камшика може да се разглежда и като символ на постепенното спускане на Бък в по -първично, инстинктивно състояние.
* Той по -малко разчита на човешките напътствия и по -приспособен към своите животински инстинкти. Този преход към „призива на дивата природа“ е белязан от намаляване на нуждата му от външен контрол и нарастващо чувство за самостоятелност.
Като цяло, изявлението означава промяна във връзката между Бък и Франсоа, преминавайки от доминиране и наказание към уважение, доверие и взаимно разбиране. Бичът се превръща в символ както на контрола, така и на прогреса, подчертавайки пътуването на Бък от домашно куче до мощна сила на природата.