В последния ред на „Фермата на животните“ Джордж Оруел използва новелистичната техника на алегорията, за да коментира историята на Съветския съюз. Романът разказва историята на група животни, които свалят своя човешки фермер и установяват социалистическо общество. Революцията на животните обаче в крайна сметка е предадена от прасетата, които поемат контрола над фермата и стават също толкова потиснически, колкото и хората, които свалиха.
Последната линия на романа е силно обвинение срещу Съветския съюз и неговото предателство към идеалите на Руската революция. Използването на алегория от Оруел му позволява да направи тази критика по начин, който е едновременно ясен и ефективен. Като сравнява Съветския съюз с плевня, Оруел успява да подчертае лицемерието и корупцията на режима. Неспособността на животните да правят разлика между прасетата и хората е метафора за начина, по който съветските хора са били промити мозъци и контролирани от правителството.
„Фермата на животните“ е класически пример за това как литературата може да се използва за коментиране на политически и социални теми. Романът на Оруел е силно напомняне за опасностите от тоталитаризма и значението на борбата за свобода и демокрация.