Няма исторически доказателства, че Шекспир е съставил собствения си епитаф. Известният стих на гроба му в Света Троица в Стратфърт-он-Ейвън гласи:
Добър приятелю, за Иисусово име се въздържай,
Да копаеш праха, затворен тук.
Благословен бъде този, който пощади тези камъни,
И проклет бъде този, който премести костите ми.
Учените вярват, че приятел или член на семейството е написал тези редове след смъртта на Шекспир през 1616. Целта е била практическа: отстраняване на грабёжи на гроби, често практика в 17-ти век Англия. Проклетството отразява истинска тревога от нарушаване на тялото, а не поетска самолюбие. Докато Шекспир определено е писал за смърт елоквентно в пиесите си, собственият му надгробен камък носи чужди думи – думи, предназначени да пазят покоя му, а не да прославят наследието му.