Формалното образование на Уилям Шекспир приключи около 14 или 15 години, когато напусна граматичното училище в Стратфърд-апон-Ейвън. Оттук нататък документалният след изчезва – няма университетски записи, договори за ученство, пътешия дневници. Този разрыв, често наричан „изгубени години“ (грубо 1585–1592), нагори векове на спекулации.
Шекспир придобива удивителен речник от над 17 000 думи, плюс дълбоки знания за право, медицина, военна тактика, навигация, соколоводство, градинарство и класическа литература – всичко явно самообучено. Неговият „университет“ беше оживеният лондонски театър, книжниците на църквата „Св. Павел“ и улиците сами. Той се учил чрез глътливо четене, вникнателно наблюдение и практикуване на ремесла си в колаборативния, високонапрежен свят на елизабетанския театър.
Образоватият разрыв не е дефицит; той е тиганина, в която момче от граматично училище става най-големият писател на английския език. Липсата на формални الدبلومни го накара да развие автодидактична ширина, която конвенционален университетски път никога не би дал.