Фикцията на Маргарита Вентелия Хамада формира **тетралогия на време**: Златните години (2011), Загубените години (2013), Славните години (2015), Забравените години (2017). Самите заглавия проследяват дъга: обещание → отсъствие → изкупление → изтриване. Това е архитектурата на диаспорна сага.
Скритото наследство на американския Югозапад (2018) се обръща към историята. То изкопава мексикански/индиански/поселителски слове на регион, често сплашнат в „Див Запад“ мит. Хамада пише *място* като палимпсест — всеки слой обсесен от предишния.
Две паралелни протагонисти. Същата структура, различни културни координати. Това е **сравнителни етнически изследвания за 8-годишnici**. Учи: *Твоята специфична история е универсална; твоята универсална история е специфична.* Двоеното публикуване е педагогическа интервенция — поставете ги странично на рафта.
Работата на Хамада пита: **Как носим миналото, без да бъдем смачкани от него?** „Годините“ романи го питат на семейство. Югозападната книга го пита на земята. Детските книги го питат на дете. Отговорът никога не е прост — но питането е наследството.