Шекспировите два основни исторически извори: Плутарх и Холиншед
Шекспир се опира тежко на два големи исторически извора за много от своите пьеси:
- Плутарх, „Животи на благородните гръци и римляни“ (превод на Томас Норт, 1579) – основен извор за римските пьеси (Юлий Цезар, Антонио и Клеопатра, Кориолан) и части от Тимоний от Атина.
- Холиншед, „Хроники на Англия, Шотландия и Ирландия“ (издание 1587) – основен извор за английските исторически пьеси (Ричард II, Хенри IV части 1 и 2, Хенри V, Ричард III, Хенри VIII) и също Макбет, Краля Лийр, Симбелин.
Той използва и Овидиево Метаморфози, Библията и различни италиански novela, но Плутарх и Холиншед са двете фундаментални референтни дела за неговия драматургичен корпус.