1. Лична обида :Абигейл изпитва неприязън към Джон Проктър, защото той отхвърли нейните предложения, което доведе до съпругата му Елизабет, която обвини Абигейл в магьосничество. За да се спаси от наказание и да отмъсти на Проктър, Абигейл започва да обвинява него и други, че са замесени в магьосничество.
2. Власт и влияние :Абигейл се радва на властта и влиянието, които печели, като е основният обвинител в процесите на вещици. Тя може да манипулира производството и да използва обвиненията си, за да уреди лични сметки и да придобие контрол над другите.
3. Масова истерия :Докато обвиненията се разпространяват и обществото е обхванато от страх и истерия, Абигейл осъзнава, че може да използва този хаос в своя полза. Като обвинява невинни хора, тя може да отклони вниманието от собствените си действия и да затвърди позицията си на водещ глас в процесите на вещици.
4. Чувство за праведност :Абигейл може наистина да вярва, че разкрива истински вещици и върши Божията работа. Нейните религиозни вярвания и плам допринасят за готовността й да отправя тези обвинения, въпреки че мотивите й са основно водени от лични мотиви.
5. Изкупителна жертва и социален натиск :По време на социални вълнения и безпокойство е обичайно хората да търсят изкупителни жертви, които да обвинят за проблемите си. Обвиненията на Абигейл предоставят на общността удобна мишена за обвинение, което им позволява да излеят своите тревоги и разочарования върху тези обвинени лица.
6. Желание за внимание :Абигейл може да бъде мотивирана и от желание за внимание и признание. Като играе централна роля в процесите на вещици, тя се превръща във фигура на интерес и власт, привличайки вниманието на общността.
Важно е да се отбележи, че мотивите на Абигейл са сложни и многостранни и действията й имат дълбоки последици за цялата общност на Салем.