Ключови принципи на преживелищната семейна терапия на Уитакър:
* Фокус върху тук и сега: Уитакър вярва, че миналите преживявания са по-малко важни от настоящата динамика и взаимодействия между членовете на семейството. Той насърчи изследването на чувствата и поведението, когато се появят в терапевтичната стая.
* Акцент върху емоцията: Той виждаше емоционалното изразяване като решаващо за растежа и промяната. Той насърчава членовете на семейството да изразяват чувствата си открито и автентично, дори ако тези чувства са неудобни или трудни.
* Директна конфронтация: Уитакър използва директна конфронтация, за да предизвика дисфункционални модели и да насърчи семействата да поемат отговорност за действията си. Той не се страхуваше да предизвика защитите на членовете на семейството и да ги изтласка от зоните им на комфорт.
* Фокус върху процеса: Той се интересуваше по-малко от диагнозата и повече от самия процес на терапия. Той виждаше терапевтичните взаимоотношения като микрокосмос на семейната система и насърчаваше семействата да научат за себе си чрез взаимодействието си с терапевта.
* Роля на активен терапевт: Уитакър играе активна и понякога провокативна роля в терапията, действайки като катализатор за промяна. Той би предизвикал вярванията на членовете на семейството, прекъснал дисфункционални модели и дори участвал в игриви или хумористични взаимодействия, за да помогне на семействата да видят себе си в нова светлина.
Специфични техники:
* Ко-терапия: Уитакър често работи с ко-терапевт, за да осигури по-динамичен и интерактивен терапевтичен опит.
* Ролеви игри: Семействата бяха насърчавани да играят ролеви различни сценарии, за да разберат как техните модели на комуникация и поведение влияят на техните взаимоотношения.
* Символични интервенции: Той използва символични интервенции, като рисуване, скулптура или писане, за да помогне на семействата да изразят емоциите си и да придобият нови прозрения за техните взаимоотношения.
* Хумор и игривост: Уитакър вярваше, че хуморът и игривостта могат да помогнат на семействата да се отпуснат, да намалят отбранителната позиция и да създадат по-отворена и доверчива среда.
Въздействие и наследство:
Подходът на Уитакър беше новаторски в своя фокус върху емоционалното изразяване, директната конфронтация и терапевтичния процес. Той оспори традиционните подходи към семейната терапия и помогна да се проправи пътя за по-преживени и хуманистични подходи. Неговата работа е имала трайно въздействие върху областта на семейната терапия и продължава да се изучава и практикува днес.
Примери за това как Уитакър използва тези принципи:
* Предизвикателни дисфункционални модели: Ако член на семейството постоянно обвинява другите за проблемите си, Уитакър може директно да оспори това поведение, като поиска от члена на семейството да поеме отговорност за собствения си избор.
* Улесняване на емоционалното изразяване: Той може да използва ролеви игри, за да помогне на член на семейството да изрази чувствата си по конкретен проблем.
* Използване на хумор и игривост: Той може да въведе игриво или хумористично занимание, за да разсее напрежението в терапевтичната сесия.
Подходът на Уитакър не остана без критици. Някои твърдяха, че е твърде неструктуриран, твърде конфронтационен или твърде зависим от личността на терапевта. Въпреки това работата му несъмнено е оказала дълбоко влияние върху областта на семейната терапия и неговият уникален подход продължава да се изучава и практикува днес.