В „Рупове“ на Луи Сачър, Станилей е разчупен от показанията на Клайд „Сладки крака“ Ливингстън в съда, защото те разкриват пълната истина за проклятието на семейството му — не защото са лоши новини, а защото го принуждават да се изправи пред тежестта на поколенческото несправедливост.
Станилей се чувства превзема от историята. Речът валидира страданията на семейството му, но го кара да се чувства беzmощен — животът му е сценаризиран от стотигодишна лъжа. Въпреки това този момент става точкова: въоръжен с истината, Станилей накрая може да счупи цикъла (карайки Зеро нагоре по планината, изпълнявайки дълга на Еля).