Кой се счита за национален поет на Индия?
Индия няма официален единствен „национален поет“ – такова звание не съществува в закона или конституцията. Въпреки това, тези пет фигури са универсално признати за най-великите литерални гласове на субеконтинента, надхвърлящи регионални и езикови граници:
- Рабиндранат Тагор — Нобелов лауреат (1913); автор на индийския национален химн „Джана Гана Мана“ и на бангладешкия „Амар Шонар Бангла“; полиматен поет, философ, педагог.
- Махатма Ганди — Политически лидер, чийто произведения (Хинд Сварадж, Експерименти с истината) costituират литерален и морален корпус, централен за индийската идентичност.
- Мирза Галиб — Върхът на урдю poésie; неговите газали дефинират жанра и проникват индийското културно съзнание през езиците.
- Мухамед Икбал (Алама Икбал) — Философ-поет на движението за независимост; „Саре Джахан Се Ача“ остава патриотичен химн; почитван и в Индия, и в Пакистан.
- Кабир — 15-вековен поет-светец, чиито стихове надхвърлят хиндуизма и исляма; глас на бхакти и суфи синтеза; пеен през цялото субеконтинент ежедневно.
Освен тези пет, литералното богатство на Индия включва грандиозни фигури на всеки главен език: Субрамания Бхарати (тамилски), Кувемпъ (канада), Валетаол (малаялам), Сарала Дас (ория), Банким Чандра Чатопадхай (бенгали, „Ванде Матарам“), Премчанд (хинди/урдю проза) и безброй други. „Националният поет“ е хор, а не солист.