В Spirited Away на Хаяо Миязаки (2001), златното не е валута – то е морален тест. То работи на множество символични нива:
„Златното“, което Изплюващят се от Грязния дух (Окутаре-сама), се разкрива като замърсяване – коли, боклук, кал – омагичевано от магия. Безумието на работниците в баня за него оглежда човешката слепота: гоним богатство, което всъщност е отпадък.
Родителите на Чихиро ядят безпризърно храна, предполагайки, че могат да плащат с кредитни карти/злато. Техната превръщане в прасе представлява как потребителският ентусиазъм и правотата отнемат човечността. Чихиро губи името си (става „Сен“) – нейната идентичност – като влиза в транзакционната икономика на света на духовете.
Но-Фейс (Каонаши) сътворява злато от нищо, купува лоялност и внимание. Работниците го обожavaju, докато златото не изчезне (превръща се в кал/листа), доказвайки, че златното никога не е било реално – то е проекция на собствената им алчност. Истинската стойност лежи в отношенията и честния труд (работата на Чихиро).
Чихиро спечелява мястото си (и името си обратно) чрез твърд, мръсен труд – почистване на Грязния дух, помощ на Но-Фейс. Златната прах, получена като бакшиш от Речната дух, е награда за истинска услуга, контрастирайки остро с фалшивото богатство на Но-Фейс.
Златното в света на духовете е ефемерно. Влаковни билети (платени в злато) водят към загробния живот. Златната печат (договор) свързва работниците. Златното улеснява движение, но не може да купи свобода – само любов и памет (косата лента, името на Хаку) могат.
Златното в Spirited Away е тест. Алчните го поглъщат и са поглъщани; чистите (Чихиро, Хаку, Зениба) виждат през него. То символизира корумпиращата примама на материализма срещу трайната стойност на състрадание, идентичност и честен труд.