В Judith's Fancy, говорещият (Джудит) намира утеха в есенна нощ с женска обичателка, побеждав враждебен патриархален, хетеронормативен свят. Стихотворението черпи от лунарна символика – божествена сила, вещици – и шекспировски референции (Ромео и Джулиета, Сонета 30) за да изследва теми за побег, утеха и любов като съпротива.