Чучулига лети, сърцето на мечтател се хваща.
В ливади, боядисани в нюанси на живо зелено,
Пеперуда се плъзга, душата на поета бере.
Край тихия поток, където природата разкрива своите тайни дълбоко,
Върба се люлее, жаден дух плаче.
В небеса от сапфир звездният прах шепне ярко,
Метеор следи, едно желание поема.
Сред шумоленето на листата, неизпята симфония,
Шепот диша, четка на художник е изпяла.
В тишината на вечерта, докато дневната светлина си тръгва,
Светулка свети, надежда започва да тъче.
През необятното платно на живота, където цветовете свободно танцуват,
Всяка zeugma рисува поетичен романс.
В прегръдката на думите, които се сливат и реят,
Сърцето на едно стихотворение бие, завинаги да го изследваме.