В царството, където слънцето разпъва своя златен скрол,
Жайвор лети, сърцето на мечтател хваща.
В ливади, оцветени в ярко зелено,
Пеперуда глиди, душата на поет извлича.
Край тихия поток, където природа разкрива своите дълбоки тайни,
Връб се кача, жадущото духове плаче.
В небеса от сафир, звездна прах таенски свети,
Метеор оставя следа, желание заема полета си.
Сред шумните листа, симфония неспета,
Шепот диша,pensелът на художник е запеел.
В тишината на вечерта, докато денят си тръгва,
Светещ хръстък светли, надежда започва да тъка.
През огромното полотно на живота, където цветовете свободно танцуват,
Всеки цевгма рисува поетска романтика.
В обърването на думи, които се сливат и вият,
Сърцето на стихотворението бие, за да изследва завинаги.