* Имената на главните герои: Ромео и Жулиета са кръстени на двама герои от Метаморфозите на римския поет Овидий. В поемата на Овидий Пирам и Тисбе са двама млади влюбени, които са разделени от стена. Пирам вярва, че Тисбе е била убита от лъв и се самоубива. Когато Тисбе намира тялото на Пирам, тя също се самоубива. Имената Ромео и Жулиета може да са избрани от Шекспир, за да подскажат трагичната съдба, която очаква двамата влюбени.
* Историята на Пирам и Тисбе също се споменава в известната балконска сцена в пиесата. Ромео сравнява Жулиета със слънцето и казва, че тя е по-красива от звездите. Това е подобно на начина, по който Пирам сравнява Тисбе със слънцето и луната.
* В пиесата се използват съдбата и съдбата. Героите в Ромео и Жулиета често са оставени на произвола на съдбата. Това е често срещана тема в гръцките и римските трагедии. Неспособността на героите да контролират собствените си съдби води до тяхното падение.
* Използване на насилие и кръв. Насилието е обща черта на гръцките и римските трагедии. В „Ромео и Жулиета“ насилието е особено ужасяващо и нагледно. Това може да е имало за цел да шокира и забавлява публиката.
Всички тези алюзии към класическата литература помагат да се създаде усещане за трагедия и гибел в Ромео и Жулиета. Те предполагат, че влюбените са обречени на трагичен край.