„Къщата на моята“ на Сандра Сислерос се появява в нейната колекция Моите зли, зли начини (1987). Стихотворението превръща един прост акт — събиране на раковини — в ритуал на възстановяване.
В тишина тя събира раковини
в такъв момент. Никога
не искаме нищо да расте.
Сестра ми ги поставя нежно. Една след
една на ноктюрното шкафче, за да слушат съня ѝ.
Ако само мога да дам нещо.
Стаята ѝ в ред — не толкова тъмна:
тази бих искала
да видя и почуя солта, прилепнала към телата им,
да чуя в тях песента, която мислех, че е мъртва и погребана.
За това са тук
за моментा само, за да кажат: Това беше морето. Това е вода от Бог.
Стилът на Сислерос: скупови линии, енжамбман като дишане, испански ритъм, духовен материализъм.