Стихотворението е разделено на три строфи, всяка от които изследва различен аспект на жаждата. В първата строфа говорещият се фокусира върху физическото усещане за жажда. Той описва сухотата в гърлото си и паренето в стомаха. Чувства се като "пустиня под слънцето". Във втората строфа говорещият преминава към изследване на метафоричните последици от жаждата. Той пише:"Аз съм жаден за истина, / За знание, за мъдрост, / За всички неща, които ме правят мъдър." Жаждата на говорещия вече не е просто за вода, а за по-дълбоко разбиране на света около него. Той иска да знае истината за живота и изпитва чувство на празнота и непълнота, докато не я открие.
В третата и последна строфа говорещият най-накрая намира това, което търси. Той пише:„Аз съм жаден за Бог, / За мир, за любов, за радост, / За всички неща, които ме правят цял.“ Жаждата на говорещия най-накрая е утолена и той изпитва чувство на пълнота и удовлетворение. Той е намерил това, което е търсил, и вече не се чувства неспокоен или неудовлетворен.
Стихотворението "Жажда" е силно изследване на човешкото състояние. Той говори за универсалното желание за удовлетворение и предлага поглед към мира и щастието, които могат да бъдат намерени, когато това удовлетворение най-накрая бъде постигнато.