Текст на стихотворението
В меките нощи, когато целият свят спи
И вятровете лежат тихи и успокоени на всяко дърво,
Усещам душата в мен да се разпространява широко,
И всички мои мисли са мечти, идващи до мен.Мисли в меки вълни неизразимо текощи,
Всяка една радост, която минава в тишина;
И от дълбочините, където мирът е вечен,
Те ме издигат и ме водят далеч и свободно.О, мека, сладка нощ, какви чара на блаженство ни даваш!
На безшумни крила идваш в своя голяма сила;
Защото за всяко сърце, което търси и има нужда от теб,
Ти даваш изцелението на росата и светлината.
Тиздейл олицетворява нощта като нежен, сочувствителен лекар. Тишината („вятровете лежат тихи“, „безшумни крила“) създава сензорен вакуум, в който душата може да се разпространи – „широко разпространява“ – неограничена от дневния шум. Мислите стават „мечти“, „меки вълни“, „радост, която минава в тишина“. Повторението на мека (четири пъти) действа като лингвистична колыбелна песен. Нощната „голяма сила“ е парадоксална: сила, изразена чрез нежност. Последният куплет универсализира преживяването – нощта предлага „изцеление на росата и светлината“ на „всяко сърце, което търси и има нужда от теб“. Това е стихотворение за радикалното разрешение: да спреш, да дишаш, да бъдеш възстановен.