Настроението на стихотворението е хероизм и жертва. То чества смелото, обречено на провал нападение на британската кавалрия срещу руска артилерия при Балаклава (Кримска война, 1854). Въпреки тактическата безполезност и обърканите приказа, войниците показват огромна смелост пред лице на сигурна смърт.
Съжаление и скръб за загубените животи се плетят с възхищение за техния валеж – "Тяхното не е да разсъждават защо, / Тяхното е да действат и умрат." Стихотворението увековечава послушание и смелост пред лице на некомпетентно ръководство.