Сензорният език (или образност) използва думи, които извикват петте чутства – зрение, слух, допир, вкус, миризма – за да правят стиховете физически усещани, а не просто интеллектуално разбрани.
| Чутство | Слабо | Сензорно-богат |
|---|---|---|
| Зрение | Небето беше синьо. | Небето беше дълбок церулен, като вътрешността на сапфир. |
| Слух | Дъждът валя. | Дъждът куца на стъклопaketa, нежен ритъм, който утешава душата ми. |
| Допир | Кората беше дърво. | Кората се усеща като брашно за ноктите ми. |
| Вкус | Ягодата беше сладка. | Кисло-сладкото изригане на нагрята от слънцето ягода запълва устата ми. |
| Миризма | Цветете миришеха добре. | Ясминовата опьняваща аромат обгръща нощния въздух. |
„Шумов цвят“, „горчив студ“, „остър сир“ – смесване на чутства за подсилен ефект (Рембо, Кййтс, Дикинсън).
Големите поети не просто изброяват усещания; те избират точния детайл, който носи емоционалния тегло на стиха. Една точна образност > каталог.