Използването на точки в поезията следва стил, намерение и избор на поета – няма универсално правило.
Сонети, виланели, балади често спазват пунктуационни конвенции, свързани с метър и рима.
Точките служат за ритъм, темп, акцент – могат да се появяват на краища на редове, в средата на ред или изобщо да липсват.
Въпросът не е „трябва ли?“ а „какво прави тази точка?“ Пунктуацията е част от партитурата.