Перси Биш Шели’s „До жаворънка“ започва с 11-редова станза:
Здравей, ти весел духе!
Птица никога не бе,
Която от Небето, или близо до него,
Излива пълното си сърце
В изобилни потоци от непредварително изкуство.
По-високо и по-високо
От земята изскачаш
Като облак от огън;
Синьото бездънно прелиташ,
И пеейки все още взвишаваш, и взвишавайки все още пееш.
Бележка: Пълният стих е 21 станзи; това е само първата.
Този отварян е типичен за Шели и за романтизма – жаворънкът като символ на свободния дух, неизразим в човешки език, който превъзхожда земните граници и се слива с безкрайността.