"Бди: Не четете това стихотворение" на Исмаел Рийд (1970) използва две nổiми техники за реализиране на своето метафикционално предупреждение:
Няма последователен метър, рима или станзиен модел. Редовете варират в дължина и ритъм, създавайки разговорен, импровизационен поток, огледал на съпротивата на стихотворението срещу конвенция. Формата е съдържание: стихотворение, отказващо структура, точно както предупреждава срещу четене.
Изреченията преливат през прекъсване на редове без пунктуация:
...стихотворението
няма да ти позволи
да тръгнеш...
Това създава напрежение и инерция, дърпайки читателя напред въпреки заглавиената заповед. Напрежението между "не четете" и формалното дърпане на енжамбманат енактира централния парадокс на стихотворението.
Рийд, асоцииран с Черното художествено движение, използва тези техники за предизвикаване на литература авторитет и читателска пасивност.