В „Към убийците от милосърдие“ Дъдли Рандал се сблъсква с въпроса за евтаназията или убийството от милост от гледна точка на медицинска сестра, която е била свидетел на страданието на терминално болни пациенти. Стихотворението е силно обвинение срещу практиката, която Рандал твърди, че е нехуманна и неуважителна към човешкия живот.
Стихотворението започва с медицинската сестра, описваща състоянието на своите пациенти:те са „смазани от болка“, „умират бавно“ и „молят за освобождаване“. Тя очевидно е съпричастна към тежкото им положение и разбира защо някои хора могат да твърдят, че евтаназията е милостив акт. Тя обаче смята също, че е грешно да се отнема човешки живот, дори и в случаи на изключително страдание.
Рандъл подкрепя своя аргумент, като прави паралел между евтаназията и убийството. Тя посочва, че и двете деяния включват умишлено убийство на друго лице и твърди, че няма морална разлика между двете. Тя също така отхвърля аргумента, че евтаназията е форма на състрадание, като твърди, че всъщност е начин за избягване на трудната задача да се грижи за умиращите.
Стихотворението завършва с молба на медицинската сестра към милосърдните убийци да преразгледат действията си. Тя ги моли да помнят човечността на своите пациенти и да се отнасят към тях с уважение и достойнство. Тя също така ги призовава да обмислят последствията от своите действия и да помислят за въздействието, което евтаназията ще има върху обществото като цяло.
„На милостивите убийци“ е силно и трогателно стихотворение, което се изправя пред въпроса за евтаназията по замислен и провокативен начин. Аргументите на Рандал са добре подкрепени и убедителни и тя прави силни аргументи срещу практиката. Стихотворението напомня, че дори в лицето на голямо страдание, човешкият живот е свещен и към него трябва да се отнасяме с уважение.
Теми
* Светостта на човешкия живот
* Значението на състраданието и достойнството в грижата за умиращите
* Опасностите от евтаназията
* Въздействието на евтаназията върху обществото
Поетични похвати
* Паралелизъм:Рандъл използва паралелизъм, за да направи паралел между евтаназията и убийството. Това помага да се подчертае сериозността на евтаназията и да се покаже, че тя не е просто въпрос на състрадание.
* Метафора:Рандъл сравнява умирането с „избледняваща светлина“ и „трептящ пламък“. Тази метафора помага да се създаде усещане за патос и да се покаже крехкостта на човешкия живот.
* Персонификация:Рандал олицетворява смъртта като „непознат с качулка“. Това помага да се създаде усещане за мистерия и предчувствие и показва, че смъртта е неизбежна част от живота.
Заключение
„На милостивите убийци“ е силно и трогателно стихотворение, което се изправя пред въпроса за евтаназията по замислен и провокативен начин. Аргументите на Рандал са добре подкрепени и убедителни и тя прави силни аргументи срещу практиката. Стихотворението е напомняне, че дори в лицето на голямо страдание, човешкият живот е свещен и трябва да се третира с уважение.