Докато дървото пада, ораторът разсъждава върху контраста между дългогодишната издръжливост на дървото в природата и временното присъствие на човешката цивилизация. Дървото е било свидетел на безброй промени и сезони, докато човешки жилища и други създадени от човека структури идват и си отиват. Тази идея подчертава мимолетния и непостоянен характер на човешките усилия в сравнение с трайната сила и устойчивост на естествения свят.
Стихотворението се задълбочава и в концепцията за преходността и тленността. Докато говорещият съзерцава падналото дърво, те осъзнават, че жизненият цикъл на дървото е приключил, точно както човешкият живот е подложен на неизбежния ход на времето и евентуално разпадане. Този размисъл води до чувство на смирение и приемане на естествения ред на нещата, където растежът, разпадането и регенерацията са част от непрекъснат цикъл.
В крайна сметка „Хвърляне на дърво“ предава дълбоко послание за взаимосвързаността на природата и човешкото съществуване, като същевременно подчертава незначителността на човешките усилия пред величието и дълголетието на природата. Стихотворението приканва читателите да размишляват върху собственото си място в по-голямата схема на нещата и да оценят трайната сила на естествения свят.