Уолт Уитман и Емили Дикинсън, двама титани на американската поезия от 19-ти век, споделят дълбока любов към природата.
Стиховете на Уитман преливат с зачудаващи природни описания – от Скалистите планини до една самотна цвете – и той вижда природата като духовно вдъхновение, свързващо ни с нещо по-голямо.
Дикинсън също намира утеха в природата, живо изобразявайки колбри, нощни небеса и използвайки природата като метафора за човешките емоции.
И двамата са проницателни наблюдатели; техната любов към природата сияе през стиховете им, носейки радост и вдъхновение от красотата на света.