Какво е значението на стихотворението на сър Филип Славей?

„Славеят“ от сър Филип Сидни е изследване на природата на любовта и загубата. Стихотворението се развива в градина през нощта, където разказвачът слуша песента на славей. Песента на славея е толкова красива, че кара разказвача да размишлява върху природата на любовта и загубата.

Стихотворението започва с това, че разказвачът описва красотата на песента на славея. Той казва, че песента на славея е „толкова сладка, толкова писклива, толкова приятна“, че „пронизва сърцето“. След това той сравнява песента на славея с красотата на жената. Той казва, че песента на славея е „като звуците на лютня или виола“ и че е „сладка като миризмата на цветя“.

След това разказвачът започва да размишлява върху природата на любовта и загубата. Той казва, че любовта е „радост на рая“, но също така е „болка на ада“. След това той казва, че любовта е „мъчение“ и че е „удоволствие“. Той завършва с думите, че любовта е „мистерия“.

Поемата „Славей“ от сър Филип Сидни е красива и сложна поема, която изследва природата на любовта и загубата. Поемата е пълна с образи и символизъм и е доказателство за уменията на Сидни като поет.