В първата строфа говорещият съзерцава крехкостта на живота, представен от образа на „тънка бяла нишка“. Тази нишка символизира деликатния баланс между живота и смъртта, като подчертава, че дори и най-малкото смущение може да прекъсне нишката и да сложи край на съществуването на човек.
Втората строфа се измества към по-широка перспектива, сравнявайки краткостта на човешкия живот с космическите времеви мащаби. Говорителят отбелязва, че един човешки живот е само „мимолетен поглед“ в необятността на Вселената. Това сравнение подчертава незначителността на индивидуалните животи, измерени спрямо огромното пространство на времето и пространството.
Третата строфа има по-мрачен тон, изследвайки страха и несигурността, които съпътстват осъзнаването на смъртността. Говорителят признава, че перспективата за смърт може да бъде непосилна, причинявайки чувство на слабост и безпомощност. Тази строфа улавя емоционалната тежест на изправянето срещу собствената смъртност.
В последната строфа стихотворението преминава към по-обнадежден и устойчив тон. Говорителят намира утеха във взаимосвързаността на всички живи същества. Осъзнаването, че животът продължава в различни форми отвъд индивидуалните смъртни случаи, осигурява утеха и сила в лицето на смъртността.
Като цяло стихотворението на Алдън Ноулън „Слабостта“ се изправя срещу екзистенциалните проблеми около човешката смъртност. Изследва крехкостта на индивидуалното съществуване, краткостта на живота и емоционалното въздействие от изправянето пред смъртта. Въпреки това, стихотворението също така предлага усещане за утеха и устойчивост, като признава непрекъснатостта и взаимосвързаността на живота в средата на постоянна промяна и преминаване.