Уилям Шекспир никога не споменава любим цвят в своите оцелели произведения – пьеси, стихове или правни документи. Концепцията за „любим цвят“ е в голяма степен съвременна; елизабетанците описвали цветовете символно (гербовик, хуморална теория, сумптуарни закони), а не като лични предпочитания.
Знаем, че носил черно (портретите), неговата трупа носела „играево облекло“ в специфични оттенци за ролите, а произведенията му използват цветови образи майсторски („зеленият монстър на ревността“, „златна кръв“, „блед като примула“). Но личният хроматичен вкус на човека? Загубен за историята. И може би с право – писателят изчезва в работта си.