Елегията на А.Е. Хаусман жалее смъртта на млад атлет, докато прославя неговото безсмъртно отблягване. Четири строфи, всяка започвайки с рефрена от заглавието, проследяват:
Стихотворението твърди, че смъртта в младост запазва славата – атлетът никога не се сблъсква с упадък, завинаги „непобеден“ в паметта.