Стихотворението е структурирано като поредица от четири строфи, всяка от които започва с рефрена „На атлет, умиращ млад“. Първата строфа описва физическата красота на атлета, неговата грация и сила и способността му да превъзхожда в атлетичните състезания. Втората строфа се фокусира върху любовта на спортиста към живота и страстта му към състезанието. Третата строфа разсъждава върху краткостта на живота на атлета, противопоставяйки младежката му сила на неизбежността на смъртта му. Четвъртата и последна строфа завършва стихотворението с подновено утвърждаване на живота на спортиста, прославяйки неговия издръжлив дух и неговото наследство от вдъхновение.