Седем поеми, богати на символизъм: От По до Блейк
Символизмът превръща буквалните образи в съдове за по-дълбоко значение. Ето седем шедьоври, където символите правят тежката работа:
- Гарванът (Едгар Алън По) — Гарванът = смърт, загуба; цветове (ебен, кръв-червен) усилваят страха.
- Пътят, незет (Робърт Фрост) — Две пътеки = жизнени избори; „по-малко избраният“ = индивидуализъм (или самообман).
- Чувам Америка да пее (Уолт Уитман) — Песните на работниците = разнообразие и единство, всеки глас уникален, но част от хор.
- Пустошната земя (Т.С. Елиот) — Рибарският цар, Граал, Таро = модерна фрагментарност и духовна пустота.
- Второто пришествие (У.Б. Йитс) — „Грубещото звяр“ = опасна нова ера, теглеща се към раждане.
- Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок (Т.С. Елиот) — Жълт маглан = тревога, чужденост, градът като котоподобен хищник.
- Тигърът (Уилям Блейк) — Тигърът = яростна природна сила, съсуществане на красота и ужас, добро и зло.
Всеки стих използва централен символ (или клъстер) за отключване на словее на смисъл, които буквалният език не може да достигне.