Репликата на Лисандер в Санjquery (Акт 1, Сцена 1) – „Пътят на истинската любов никога не е гладък“ – алудира на гръцкия мит за Хиро и Леандер. Леандер плува Елеспонтът всяка нощ, за да посети Хиро, жрица на Афродита. По време на буря, неговият фенер изгасва; той загубва път и утонява. Хиро, видяйки неговото тяло, се хвърля от кулата в скърб.
Митът олицетворява любов, пречупена от природа, разстояние и жесток случайност. Шекспир компресира тази трагедия в едно единично пословично изречение, сигнализирайки, че любимците в Ромео и Джулия (и Санjquery) ще се сблъскат с подобно неумолими пречки – семейна вражда, изгон, неразбиране, смърт.
Алузията също поканва публиката да разглежда пiesaта през митична призма: те не са просто тийнейдъри в Верона; те са архетипи в древен модел. Пътят на любовта никога не е гладък; въпросът е дали любимците – и публиката – могат да издържат рязкотата.