Говорителят разглежда и неизбежността на смъртта и безсмислието на човешките опити да избяга от нея. Той заключава, че единственият начин наистина да победим смъртта е да я приемем и да живеем живота пълноценно, докато можем.
Стихотворението е написано в съзерцателен и елегичен тон и носи чувство на меланхолия и примирение. В него обаче има и проблясъци на хумор и ирония, които помагат за разведряване на общото настроение.
Като цяло "НЕ!" е провокиращо размисъл и вълнуващо стихотворение, което изследва някои от най-дълбоките въпроси за човешкото съществуване. Това е напомняне, че животът е кратък и ценен и че трябва да се възползваме максимално от него, докато можем.