Незавършеното смърт на Джими Хендрикс на 18 септември 1970 г. дълго е обкръжена от спекулации, но официалните изводи са ясни: легендарният китарист не е си взел живота. Коронерското разследване определи смъртта му като "misadventure" – термин, използван за случайна смърт, резултат от доброволен риск.
Хендрикс умира от асфиксияция след вдишване на собствената си блюточина. Трагедията се случи след нощ на тежко пиене, комбинирана с голяма доза барбитурати (конкретно спаващи таблетки Vesparax). Той е намерен безжизнен в подземния апартамент на хотел Samarkand в Нотинг Хил, Лондон.
Няколко фактора нагори конспиративните теории: неднешната емоционална нестабилност на Хендрикс, енигматични текстове в песни като "The Story of Life" и хаотичните обстоятелства на неговите последни часове. Въпреки това, автопсията не разкрила доказателства за суицидално намерение. Пътологът отбеляза, че нивото на барбитурати в кръвта му е съвместимо с някой, който е взел горст таблетки за да заспи след дълга нощ, а не с летална доза.
В британското право, вердиктът misadventure означава, че почившият е предприел умишлено действие (взимане на спаващи таблетки и алкохол), което непреднамерено е довело до смърт. Това го разграничава от едновременно естествена смърт и самоубийство. Приятели и сътрудници, включително партньорката му Моника Данеман, последователно твърдеха, че Хендрикс е бил в добро настроение и е правил планове за бъдеще.
Докато обстоятелствата бяха неоспоримо трагични, фокусирането над начина на смърт често засенчава революционното въздействие на Хендрикс върху музиката. За само четири години той трансформира вокабулара на електрическата китара, смесвайки блюз, рок и психоделия в звук, който остава влиятелен над пет десетилетия по-късно.