Защо сърцето на говорителя бърза в "Морякът": Първобитен страх на океана
В староанглийския стих Морякът, сърцето на говорителя бърза от физическите и психологическите екстреми на морското пътешествие:
- Насилствени бури и "твърд градушка" чупящи на палубата.
- Замразяващ студ, изолация, постоянна заплаха за смъртта.
- Стихове: "Сърцето ми скочи, когато чувах бурята да вие" / "Сърцето ми бързаше и се плашех / Защото морето беше толкова диво и вълните толкова високи" / "Сърцето ми бееше в гърдите ми, / И усетих студен пот на челото си."
Бързият пулс олицетворява първобитен страх, трепет и тяло sobrevivencia отговор на природата, налягаща силата – соматична метафора за бурята на душата.