Често се допуска грешката да се третира "Да бъда или да не бъда" като отделен стих на Шекспир. В действителност това е първият ред на монолога на Хемлет в акт 3, сцена 1 от "Хемлет" – драматичен реч, вмъкнат в пiesa, а не лиричен стих, написан за страницата.
Речът изследва съществуването срещу несъществуване, благородството на издръжливостта срещу действието, страха от неизвестното след смъртта ("неизследваната страна") и парализата от прекомерно мислене (" така свестта ни прави трусни на всички"). Силата му отчасти идва от контекста: принц, преструващ лудост, наблюдаван от цар и съветник, изказва истини, които не може да изговори директно.
Извличането му като самостоен стих отнема драматичната ирония, политическата опасност и характеризоващата психология, които дават на версите им специфично тегло. Това е момент в един живот, а не изява за вечните времена – макар да е станало и двете.