В златни полета, където обитава лятото,
Благоуханен бриз тъче магиите на природата,
Под небе от огромно пространство,
Където шепотът танцува в нежен транс.
Дърветата се люлеят с ритмична грация,
Листата им шумолящи, сладка прегръдка,
В хармония с мекия поток на потока,
Мелодия, която успокоява душата.
Слънцето, лъчиста сфера, толкова ярка,
Хвърляйки лъчите си със златна мощ,
Осветява спокойствието на земята,
Гледка омайваща, пасторален сън.
О, летен ветрец, остани завинаги,
В твоите топли прегръдки нека сърцето ми се люлее,
Защото в твое присъствие намирам освобождение,
Спокойни моменти, траен мир.