"Градът в морето" е стихотворение на Едгар Алън По (не на Перси Биш Шели). Въпреки че изразява силно структуриран, музикален ритъм и последователна римовна схема (приблизително ABAB), то не е писано в терца рима (ABA BCB CDC...). Вместо това По използва уникална строфична форма с вътрешни римове и повторения, за да създаде хипнотична, погребална атмосфера.
Стихотворението често се цитира като пример за майсторството на По върху звука и формата, но не се спазва единичен наименуван класически структур като сонета или виланел.
По създава собствена архитектура: четири строфи по шест реда, с правилна римовна схема и вътрешни ехота, които подсилват темата за загубения град и вечната тишина. Ритъмът подражава на вълни и дъхание – техническа виртуозност в служба на мрачната визия.