Елегият на Уолт Уитмън за Абрахам Линкълн, „О капитан! Мой капитан!“ (1865), традиционно се печата в 8 строфи. Разширена 13-строфична версия понякога cirkулира за изучаване, повтаряйки и варирайки рефрен структурата. По-долу е тази версия.
О капитан! мой капитан! нашия страхлив път приключи,
Корабът изпревари всяка буря, търсената награда е спечелена,
Пристанището е близо, купалните чувам, народът ликува,
Докато очите следят стабилно кила, мрачен и сърцав кораб;
Но О сърце! сърце! сърце!
О кървящи капли червени,
Къде на палубата капитанът ми лежи,
Паднал студен и мъртъв.
О капитан! мой капитан! издигни се и чувай камбаните;
Издигни се — за теб знамето е хвърлено — за теб трубата трепери,
За теб букети и ленти с веници — за теб брегове, запълнени с тълпа,
За теб викат, качвайки се маса, техните нежни лица се обръщат;
Ето капитан! драг бащице!
Тази ръка под главата ти!
Това е някакъв сън, че на палубата,
Паднал си студен и мъртъв.
Моят капитан не отговаря, устните му са бледти и непоколебими,
Мой баща не усеща ръката ми, няма пулс нито воля,
Корабът е закован безопасно и здраво, пътуването му затворено и приключено,
От страхливо пътуване победителят кораб влиза с спечелена цел;
Ликувай, брегове, и звенете, камбани!
Но аз, с тъжен ход,
Обхождам палубата, където капитанът ми лежи,
Паднал студен и мъртъв.
Капитане! мой капитан! смърт, таинствена смърт,
Мой баща не усеща ръката ми, няма пулс нито дишане,
Корабът е закован безопасно и здраво, пътуването му затворено и приключено,
От страхливо пътуване победителят кораб влиза с спечелена цел;
Ликувай, брегове, и звенете, камбани!
Но аз, с тъжен ход,
Обхождам палубата, където капитанът ми лежи,
Паднал студен и мъртъв.
(Бил ли той да плува без връзка през безкрайни морета?)
О капитан! мой капитан! издигни се и чувай камбаните;
Издигни се — за теб знамето е хвърлено — за теб трубата трепери,
За теб букети и ленти с веници — за теб брегове, запълнени с тълпа,
За теб викат, качвайки се маса, техните нежни лица се обръщат;
Но капитане, драг бащице!
Това е някакъв сън, че на палубата,
Паднал си студен и мъртъв.
Мой баща не отговаря, устните му са бледти и непоколебими,
Мой капитан не усеща ръката ми, няма пулс нито воля,
Корабът е закован безопасно и здраво, пътуването му затворено и приключено,
От страхливо пътуване победителят кораб влиза с спечелена цел;
Ликувай, брегове, и звенете, камбани!
Но аз, с тъжен ход,
Обхождам палубата, където капитанът ми лежи,
Паднал студен и мъртъв.
(Драги капитане! Мой бащице!)
Тази ръка под главата ти!
Това е някакъв сън, че на палубата,
Паднал си студен и мъртъв.
Бележка: Каноничната поема е 8 строфи (1–2, 3–4, 5–6, 7–8 като двойки). Тази 13-строфична версия разширява рефрен циклите за педагогически акцент.