Отношение към вещиците в времето на Шекспир (Елизabethанска Англия)
По време на живота на Шекспир (1564–1616), вярванията в вещичество бяха законови, културно всепроникаващи и дълбоко противоречиви:
1. Законова реалност: Капитално престъпление
- Закон от 1563 г. (Елизабет I): Вещичество = престъпление; смъртен наказание за причинена вреда.
- Закон от 1604 г. (Джеймс I): Разширен до пакти с духове, разгробяване, всяко „призоваване“.
- Стеници са егzekутирани (повечето жени); процеси пикат 1580–1620.
2. културни вярвания
- Дjavолически пакт: Вещиците печелят сила през Сатана – централно за елитната демонология (Джеймс I, Демонология, 1597).
- Малефициум: Вредна магия, виновна за болести, гubitок на стока, лоши реколти, безплодие.
- Гендерен предразсъдък: ~80% обвинени бяха жени – вдови, лекарки, бедни, неподчинени.
- Жертвени ягни: Социални кризи (чума, глад, религиозно напрежение) → лов на вещици.
3. Интелектуален скептицизъм
- Реджиналд Скот, The Discoverie of Witchcraft (1584) – твърди, че вещиците са подверани или измамници; осъжда процеси.
- Йохан Вайер, De Praestigiis Daemonum (1563) – медицински подход към „вещически“ симптоми (меланхолия, истерия).
- Някои съдии изискват потвърждение, намалявайки осъжданията.
4. Драматично използване на Шекспир
- Макбет (1606): Чудните сестри като еквивокални агенти на съдбата – Джеймс I е покровител; пьесата лести неговата демонология.
- The Merry Wives of Windsor: Насмешка над лов на вещици (Хю Еванс като „фея“) сатиризира легловерност.
- Henry VI, Part 2: Некромантията на Елинор Кобхам = политически оръжие.
5. Народно фァсцинация
Памфлети, балади и сценни пьеси хранят публичния апетит за вещически лор – страх и развлечение са сплетени.
Шекспир и отразява, и оформя културата на ерата си за вещици: устрашаващи, двусмислени, политически полезни.