Лорейн Хансбери взе заглавието на пiesa си от стихотворението на Ленгстън Хюз "Harlem" ("Какво се случва с отложена мечта?"), но по-дълбоката връзка е със стихотворението "Dream" (често заглавено "I Have a Dream" – не речта на Кинг). И двете произведения изразяват визия за расов справедливост чрез мощен фигурен език.
Аз имам мечта
Че един ден всяка долина ще бъде възвишена,
Всеки хълм и планина ще бъдат снизведени;
Грубите места ще станат равнини,
И изкривените места ще станат прави;
И славата на Господа ще се разкрие,
И цялото тяло ще я види заедно.
Библейски образ (Исая 40) предвижда изравнен свят – без долини на потискане, без планини на привилегии.
Семейство Янгър търси да се премести от тесен чикагски кухненски ъгъл към къща в Клайбърн Парк – бял квартал. Те се сблъскват с расизъм, финансова предателност и вътрешни съмнения. Мама Янгър декларира:
Искам да излезем оттук и да се преместим в онова къща… Искам да живея доволно дълго, за да видя децата на децата ми живейки както трябва – в мир и щастие и с всичко, което Бог е предвидил.
Пiesa на Хансбери драматизира ежедневието на преследване на поетичната визия на Хюз. Заедно те формират призив и отговор през жанрове: стихотворението мечтае; пiesa прави работата.