Стихът (от Последни стихове, 1938–39) изобразява млада жена, която вярва, че е лебед. Тя скита по горите, „заблудена“ и бледна, вика диво към минаващите лебеди – звук „сладък и страшен“. Нейният „луд поглед“ и „половинено мъртво“ състояние сигнализират за психоза; лебедите могат да символизират тъга за превъзходство, миграция или сексуална свобода (митът за Зевс и Леда пазари). Тя приключва лежа, докато лебедите летят нагоре, примирена със своя земен съдба.
Йеитс, вечен мистик, изтрива границата между видения идентификация и клинична лъжа. Стихът отказва да патологизира напълно – нейният вик е едновременно „сладък“ (красив) и „страшен“ (неуютен).