Десет основни стихотворения на Уолт Уитман: Американският епик в стихове
Листа на трава на Уитман расте през шест издания; тези десет стихотворения оформят наследството му:
- О, капитан! Мой капитан! (1865) — елегия за Линкълн, конвенционален метър, национално жълост.
- Кога лилците последно в двора зацъфтяха (1865) — голямата пасторална елегия, триада лилак-звезда-птица.
- Песната на широката секира (1856) — инструмент като символ на демократичен труд.
- Аз пея тялото електрическо (1855) — телесно прославяне, равенство на плътта.
- Извън колеблата безкрайно мърдаещо (1859) — момче, птица, море: раждането на поета.
- Спящите (1855) — нощна демократична панорама, всички идентичности равни в сън.
- Преминаване на Бруклинския фербот (1856) — пътници през времето, „ другите „ като себе си.
- Дай ми блестящото тихо слънце (1860) — градско срещу пасторално, нуждата на поета от двете.
- Салю на света! (1856) — глобално прегръщане, каталог на човечеството.
- Пионери! О, пионери! (1865) — западно разпространение като колективен мит.
Заедно те очертават обхвата на поет, който съдържаше множества.