1. Персонификация:
Липовата беседка е персонифицирана като "затвор", внушавайки усещането на говорещия за затвореност и ограниченост.
2. Контраст и сравнение:
Колридж противопоставя външния свят, изпълнен с жизнен живот и дейност, с затвореното състояние на говорещия. Той сравнява липовата беседка с „тъмница“, подчертавайки рязкия контраст между заобикалящата го среда и свободата, за която копнее.
3. Изображения:
Стихотворението е богато на сетивни образи, предизвикващи гледки, звуци и миризми от естествения свят. Това изображение помага да се създаде ярко и завладяващо изживяване за читателя, отразявайки собствените повишени възприятия на говорещия по време на неговата изолация.
4. Символика:
Самата липова беседка се превръща в символ на затвореност и ограничение, докато естественият свят отвъд представлява свобода и освобождение.
5. Разговорен тон:
Колридж използва разговорен тон в цялото стихотворение, обръщайки се към пасажера на липово дърво, сякаш е спътник. Това създава усещане за интимност и непосредственост, въвличайки читателя в мислите и чувствата на говорещия.
6. Enjambment:
Coleridge често използва enjambment, преминавайки изречения от един ред на следващия без пауза. Тази техника създава усещане за поток и непрекъснатост, отразявайки непрекъснатия ход на мисълта на говорещия.
7. Цезура:
Колридж също включва цезура, паузи в редовете, за да добави акцент и структура към своя стих. Тези паузи помагат за оформянето на ритъма и музикалността на стихотворението.
Използвайки тези поетични техники, Колридж ефективно предава емоционалното състояние на говорещия, копнежа му за свобода и дълбоката му преценка към естествения свят дори и в затвора.