Изразът „прости овце“ се среща в дискусиите за „Ода за гръцка урна“ на Джон Кийтс (1819), конкретно позовавайки се на пасторалната изображност, изсечена в урната. Въпреки че точната фраза не се среща в текста на поемата – Кийтс пише за „fair attitude“ и „brede / Of marble men and maidens overwrought“ – критиците използват „прости овце“ като кратък символ за неусложнените, пасторални фигури, които контрастират с комплексни човешки нарративи на урната.
Овцете представят несамосъзнавателно съществуване: пасене, почивка, повтаряне на цикли без тревога за миналото или бъдещето. Човешките фигури на урната – влюбени, замразени в преследване, музиканти, вечно свирещи, жртвоприносна процесия – изобразяват драма, желание и смъртност. Кийтс противопоставя животинското безмятежност на човешкото усилие.
Овцете олицетворяват прелапсарианска невиновност – недотъпни за „сърцето, високо тъжно и пресыщено“, което мъчи говорника на поемата. Те съществуват извън времето и неговата корозия, докато човешките фигури на урната са плътнати в вечен момент, който е едновременно прекрасен и трагичен точно защото почти изпълнява желанието, но никога не го консумира.
Мотивът „прости овце“ подчертава централно напрежение в одата: притягателността на статичната перфектност (урната) срещу виталността на несовершения, времеен живот. Кийтс предполага, че красота съществува в двете – в безмисленото мир на овцете и в „студната пасторална“ сложност на урната – но човешката кондиция е дефинирана от болката между тях.