Един от най-стойки митове за поезията е, че тя задължително трябва да римува. Не е така. Римът е техника – инструмент за музикалност, акцент, структурно единство или помнещ помагало – но никога не е изискване.
Поезията се определя чрез своята концентрирана употреба на език: образи, метафори, символизъм, ритъм, прекъсвания на редове, звукови приеми (алитерация, асонанс), компресия и емоционален резонанс. Тези елементи могат да съществуват с или без краенрим.
Решението да се римува – или не – зависи изцяло от темата, тона и намерения ефект на стихотворението. Сонетът изисква римова схема; елегия за загубен родител може да поиска суровата, необेलодена каденца на свободния стих. И двете са равно „поезия“.