В един от най-излазляващите майчини моменти в пiesaта, леди Капулет реагира на плачта на Джулиета – не с утешение, а с пренебрежение и нетърпение.
Джулиета току-що е научила за смъртта на Тибълт (от ръка на Ромео) и изгонването на Ромео. Тя скърби за кузина, когото е обичала, и за мъж, за когото не може открито да жали. Майка ѝ влиза.
Поколеното и патриархалното тисково котелче, в което живява Джулиета. Майка ѝ не е жестока – тя е условена. В Веронавия свят, чувствата на дъщеря са без значение; нейната подчиненост е всичко. Тази емоционална дистанция е причина Джулиета да се обърне към кърмачката (която я предали) и към брата (чиият план провали). Тя няма взрастен съюзник.
Малкото реплики на леди Капулет правят повече за обясняване на изолацията на Джулиета, отколкото всеки монолог би могъл. Тя не е монстър. Тя е жена, научила да оцелява чрез утисне на себе си – и сега изисква същото от дъщеря си.