В царства, където ритъмът ехо свободно,
Где безгранични вълни безуспешно танцят,
Едно стихотворение, съд на същност и случай.
С думи, които плюскат като течна грация,
Рисувайки цветове на морското лице.
Всеки ред е гребен, който се счупва и избягва,
Оставяйки мисли и емоции разкрити.
Морето, о, непочивен море,
Огледало на душата, то жадае да бъде.
Неговата непрекъсната пена, метафора грандиозна,
На всеки път развиващата се, всеки път разширяващата се душевна пръчка.
Стихотворението, като спрей мъгла, бродяги и скитае,
Шепне тайни на воля склъби.
То дърпа бреговете на съзнанието,
Разбуждайки вътрешните дълбочини на осъзнаване.
В това сливане на стихотворение и море,
Симфония на съществуването ни освобождава.
Защото думи и вълни носят дълбоки послания,
Еха на истини, които в сърцата ни пазим.
Тъй че четете, потапяйте се и нека душата ви плава,
В фузията на поезия и морската приказка.
Открийте дълбочини, непътни досега,
Където думи и вълни се обединяват завечер.