Стихотворението предполага, че истинската любов не е да намериш перфектния човек, а да намериш някой, който те обича такъв, какъвто си, и да го приемеш такъв, какъвто е. Това е празник на ежедневните моменти и малките жестове, които правят една връзка специална.
Стихотворението също играе с традиционните изображения на Свети Валентин, като рози и сърца. Дъфи обаче подкопава тези очаквания, като описва любовника си като „бодил в сърцето ми“ и „камъче в обувката ми“. Това предполага, че любовта не винаги е лесна или удобна, но си заслужава заради радостта и удовлетворението, които носи.
Като цяло „Валентин“ е уникална и провокираща мисъл стихотворение, което предизвиква конвенционалните представи за любовта и романтиката. Това е напомняне, че истинската любов често се намира на несъвършените и неочаквани места.