Можеш на Уендел Бъри е кратко, рефлексивно стихотворение за свобода, отговорност и прехода от пасивно консумиране към активно служение.
Можеш да събираш ябълки или
да идеш в града с кола или пеша за храна,
да живееш в къщи,
да пътуваш с кораби по океана на въздуха отгоре;Идва момент, в който можеш
да си спомниш онези, които дадоха тези неща и да попиташ, как мога
да служа на тези хора и тази цел?
Идва момент, в който трябва.
Първият строф изброява свободите и комфорта на съвременния живот – избори за храна, покрив, пътувания. Вторият строф въвежда морален повратен момент: момент, в който се може да се рефлектира над изворите на тези блага и да се почувства принуден да служи. Последният ред – „Идва момент, в който трябва“ – предполага, че това рефлектиране накрая става задължение. Стихотворението се движи от позволение („можеш“) към възможност („можеш“) към необходимост („трябва“), проследявайки етичното пробуждане.