1. Изминаването на времето: Поемата отразява постоянния поток на времето и как цивилизациите, империите и индивидите се издигат и падат в хода на историята. Той подчертава ефимерния характер на човешкия живот и постижения.
2. Устойчивият дух на човечеството: Въпреки неумолимия ход на времето, стихотворението възхвалява устойчивостта и упоритостта на човешкия дух. Това предполага, че дори когато цивилизациите могат да се разпадат и променят, човешкото желание за знание, творчество и връзка остава постоянно.
3. Силата на любовта: Стихотворението подчертава трайната сила на любовта като сила, която надхвърля времето и смъртността. Това предполага, че любовта е по-силна от смъртта и може да осигури утеха и надежда в лицето на предизвикателствата на живота.
4. Значението на човешките усилия: Лонгфелоу подчертава значението на човешките занимания, като изкуство, литература и научни изследвания. Той твърди, че тези усилия, макар и временни в голямата схема на времето, допринасят за колективния прогрес и обогатяване на човечеството.
5. Цикличната природа на историята: Поемата загатва за цикличния характер на историята, като предполага, че докато империите могат да падат, нови в крайна сметка ще се издигнат и цикълът на създаване, унищожаване и обновяване продължава.
6. Търсенето на безсмъртие: Поемата изследва човешкото желание за безсмъртие, символизирано от търсенето на Светия Граал. Това предполага, че докато физическото безсмъртие може да е недостижимо, стремежът към знание, творчество и благородни дела може да създаде наследство, което трае след живота на човека.
7. Вечното присъствие на Бог: Стихотворението признава присъствието на по-висша сила, отнасяйки се до Бога като „великия Наставник“ и „вечния“. Той предполага, че въпреки преходността на човешкия живот и постиженията, вярата и вярата във висша сила могат да осигурят утеха и смисъл.
Като цяло „През векове и вечно“ предава послание за надежда, устойчивост и непреходното значение на човешките усилия в лицето на безмилостния ход на времето.